КОЙ Е ОТЕЦ ПАИСИЙ ?
Той е роден в гр. Банско, в самите поли на легендарната Пирин планина, през 1722 година. Рожба на благочестиво семейство - единият му брат Лаврентий бил игумен в Хилендарския мнастир, а другият Вълчо бил щедър дарител на църкви и манастири - той постъпил за послушник най-напред в близкия Рилски манастир, гдето закърмил душата си с родолюбива грижа за собствения народ и със светост от великия български светец Йоан Рилски.

Малко по-късно, в 1745 г., вече на 23-годишна възраст, той отишъл при брата си Лаврентий в Хилендар и тук приел монашество. В манастира Паисий имал възможност да се образова и изучи по-добре и духовно да се издигне. Като манастирски пратеник (таксидиот) той обикалял села и градове, за да събира помощи и да привлича поклонници за манастира. При този непосредствен досег с народа Паисий най-добре видял тежкото положение на българския народ под гръцко-турското робство. В атонските манастири пък той видял и сам преживял надменното и презрително отношение на другородци към българите - че те били прости и груби, че нямали история. Паисий с болка виждал разслабващото отчаяние на народа, дълбоко скърбял и се възмущавал за родоотстъпничеството на много българи, които се влачели след чужди обичаи и след чужд език, а презирали чистите български нрави и родния си език. Тогава пламва в него патриотична и благочестива ревност, плод на която се явява неговата вдъхновена "История славянобългарска" (1762 г.) "за в полза на българския народ, а за слава и похвала на Господа Иисуса Христа".
Получил благочестиво домашно възпитание и черпил от светостта на св. Йоан Рилски, преподобни Паисий и на Атон попаднал в една аскетическа среда, известна с множество просияли в благодат подвижници на благочестието и особено преподобномъченици - монаси, които умирали мъченически за Христа от агарянска ръка. И самият той със скромни думи на монашеското смирение прави намек за своя аскетизъм: страдал от стомах - което значи прекалявал с поста, и от главоболие - което значи, че съкращавал съня си до крайност.

След като написал историята си с много труд, той като същински равноапостол тръгнал да я разнася навсякъде по българската земя, за да я четат и преписват. По този начин преподобни Паисий запалил пожара на българското народно свестяване и възраждане. И в тази усърдна дейност на равноапостол и народен будител той умира неизвестно где, може би мъченически - ако не убит от вражеска ръка, то сломен от преумора. Денят и годината на смъртта му са неизвестни, поради което паметта му се празнува на неговия имен ден - 19 юни, когато се чествува преподобни Паисий Велики.

 Отец Паисий Хилендарски - худ. К. Денчев
Отец Паисий Хилендарски - худ. К. Денчев
Хилендарският манастир - худ. Цанко Лавренов
Хилендарският манастир - худ. Цанко Лавренов
"История славянобългарска" - Първият (Котленски) препис, 1765 г. -  направен от Св. Софроний Врачански "История славянобългарска" - Кованлъшки препис, 1783 г. - направен от поп Стоян от с. Кованлък (Търновско) "История славянобългарска" - Рилска преправка (Рилски манастир, 1825).
"История славянобългарска" - Първият (Котленски) препис, 1765 г. - направен от Св. Софроний Врачански "История славянобългарска" - Кованлъшки препис, 1783 г. - направен от поп Стоян от с. Кованлък (Търновско) "История славянобългарска" - Рилска преправка (Рилски манастир, 1825).

Най-известните ръкописи на "История славянобългарска" са част от ръкописната сбирка на НБ „Св. Св. Кирил и Методий" в София.
Килията на преп. Паисий в Хилендарския манастир Хилендарският манастир Зографският манастир Зографският манастир Зографският манастир
Килията на преп. Паисий в Хилендарския манастир Хилендарският манастир Зографският манастир Зографският манастир Зографският манастир
Когато българският народ изпадна в най-тежко състояние под двойното петвековно гръко-турско робство, тогава Бог издигна преподобни Паисий Хилендарски, който написа своята забележителна "История славянобългарска" и чрез нея вдъхна народностно съзнание и сили у българския народ, изтръгна го от неговото отчаяние и постави начало на българското възраждане.

Зовът му „О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин....”, събужда цяла България.

КОНТАКТИ

4230 Асеновград
ул. "Христо Ботев" № 9
тел. / факс: 0331 6-20-12
E-mail: otecaad@abv.bg

Ако имате допълнителни въпроси,
не се колебайте да се свържете с нас.
ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ